Често задавани въпроси от студентите
Скъпи студенти, тук ще намерите информация за следването под формата на въпроси и отговори. Ако не намирате описание на Вашия казус, се обърнете към курсовия си ръководител.
Обучението в бакалавърската специалност Немска филология с избираем модул „Скандинавски езици” продължава 8 семестъра и е организирано в три групи дисциплини: задължителни, избираеми и факултативни:
1. Задължителните дисциплини изграждат основата на филологическото обучение.
2. Избираемите дисциплини разширят и задълбочат теоретичната и практико-приложна филологическа подготовка на студентите.
3. Факултативните дисциплини също допринасят за допълнителната подготовка на студентите в зависимост от техните специални интереси. (Пример за такива дисциплини са Спорт, Трети чужд език и др.)
За трите вида дисциплини (задължителни, избираеми и факултативни) студентите освен оценки получават и т. нар. кредити (или ECTS, абревиатура от European Credit Transfer System – общоевропейска система за отчитане на учебната работа на студентите). Всеки семестър студентите трябва да получат минимум 30 кредита (с изключение на последния 8-ми семестър, в който минималният брой кредити е 20, а 10 кредита се получават от успешното полагане на Държавен изпит), които се формират от задължителни и избираеми дисциплини. Кредитите от факултативните дисциплини не участват в този сбор.
Учебният план е випусков и може да се намери на вътрешната страница на СУ “Св. Климент Охридски” след регистрация. Учебният план за специалност Немска филология с избираем модул „Скандинавски езици” се намира на следния адрес:
На втората страница са изброени в табличен вид всички дисциплини, които трябва да се посещават по семестри, избираемите и факултативните дисциплини. Тази страница е структурирана по следния начин:
Първите редове изброяват задължителните дисциплини (редове от 7 до 78), избираемите дисциплини (редове от 80 до 156) и факултативните дисциплини (редове от 206 до 247). Във връзка със причисляването на някои избираеми дисциплини към факултативните вж. информацията по-долу.) На тази страница са изброени също така и задължителните дисциплини за всеки от предлаганите модули, както и избираемите дисциплини към съответния модул.
Друга важна информация се открива във вертикалните колонки. Тази информация е описана подробно в учебните програми за всеки предмет, които студентите получават от преподавателите по всяка дисциплина в началото на семестъра.
В учебния план се намира обобщена информация за учебните предмети. Важни са следните колонки:
Колонка 3 (F): наименование на учебната дисциплина;
Колонка 4 (G): вид на учебната дисциплина; тук са важни следните съкращения: З = задължителна дисциплина, И = избираема дисциплина, Ф = факултативна дисциплина.
Колонка 5 (H): цифрата в тази колонка показва семестъра, през който съответната дисциплина се предлага. Нечетните цифри са за дисциплини, които се провеждат през зимните семестри на академичната учебна година, а четните цифри са за дисциплини, които се провеждат през летните семестри.
Колонка 6 (I): цифрата се отнася за броя кредити, които студентите получават при успешно завършване на съответната дисциплина.
Колонки 7-10 (J-М): Тук е кодирана информацията във връзка с обема натоварване, предвидено за успешното завършване на съответната дисциплина. По-подробна информация е вписана в учебната програма на всеки предмет. Натоварването включва посещение на лекции, семинари, самоподготовка и т.н.
Колонка 11 (N): лявата цифра съответства на седмичната заетост за посещаване на лекция, а дясната колонка на седмичната заетост за посещаване на семинари, например 3+1 означава, че всяка седмица от семестъра студентът ще посещава три часа лекции и един час семинари по съответната дисциплина.
Колонка 12 (O): последната колонка дава информация за формата на изпитване. Тази информация е описана подробно в учебната програма на всяка дисциплина. Съкращенията означават следните форми на контрол: и = изпит, ки = комплексно изпитване, то = текущо оценяване. Изпитите се провеждат през изпитните сесии, които се обявяват в академичния календар на СУ “Св. Климент Охридски”. Текущото оценяване е проверка на знанията по време на семестъра, а комплексното изпитване е комбинация от контрол на знанията по време на семестъра, например тест, и изпит в рамките на изпитната сесия.
Да, може да направи повече, но не и да остане под бройката от 30.
Студентът се явява на поправителен изпит (изпити) в определената за целта поправителна сесия, фигурираща на сайта на СУ под рубриката “академичен календар”. Датите, залите и часовете за провеждането на поправителния изпит по съответния предмет се определят от преподавателя, който води дисциплината.
Да, възможно е. Първо молбата на съответния студент се гласува на катедрено заседание. На желаещите да вземат две години за една се изработва индивидуален учебен план, по който трябва да завършат следването си.
(Извлечение от документа “Общоуниверситетска процедура за провеждане на държавни изпити и защити на дипломни работи”)
3.2. До явяване на държавен изпит и/или до защита на дипломна работа се допускат студентите, които успешно са изпълнили всички задължения, предвидени в учебния план за съответната програма за обучение.
3.3. За провеждане на държавен изпит и/или защита на дипломна работа се определят първа и втора държавни сесии. Сроковете на сесиите се определят с в утвърдените от Академическия съвет учебни планове на програмите за обучение.
3.4. Държавният изпит и/или защитата на дипломна работа се провежда от назначена със заповед на Ректора изпитна комисия.
3.5. Студент, допуснат до държавен изпит и/или защита на дипломна работа, има право да се яви на първа и втора сесия в срок от една година от полагането на последния семестриален изпит. Ако не положи изпитите през тези сесии, той има право да се яви на следващите две последователни редовни сесии.
3.6. Студенти, които не са се явили или не са положили успешно предвидените по учебен план държавни изпити или не са защитили дипломна работа на първа и втора държавна изпитна сесия в регламентираните срокове, имат право на еднократно явяване на две последователни сесии не по-късно от 2 години от семестриалното завършване. Разрешение за това се получава след справка за статута на студента, по преценка на декана.
3.7. Студенти, които не са се явили или не са положили успешно предвидените по учебен план държавни изпити или не са защитили дипломна работа, след изтичане на посочения в горната точка двугодишен срок, се отстраняват със заповед на Ректора.
3.8. Студентите, отстранени със заповед на ректора по горната точка могат да възстановят права за допускане до държавни изпити или до защита на дипломна работа по преценка и със заповед на ректора, при условията на чл. 52 от Правилника за образователните дейности.
3.9. След успешно полагане на предвидените по учебен план държавни изпити и/или защита на дипломна работа, не се допуска допълнително явяване с цел повишаване на оценка.
3.10. След успешно полагане на предвидените по учебен план държавни изпити и/или защита на дипломна работа, завършването на образованието и признаването на съответната образователно-квалификационна степен се удостоверява с диплома издадена от Университета.
Да. Това може да стане единствено след завършване на първи курс с успех с оценка от минимум “много добър 5.00”. Подава се молба, като това става в 239-а стая в сградата на Ректората.
Блок-семинарът се провежда в рамките на една седмица през съответния семестър (вж. Учебния план), като в рамките на пет дни се вземат всичките 30 часа от дисциплината. Това означава, че студентът следва да предупреди щатните преподаватели от катедрата за това, че през дадената седмица ще отсъства от техните часове. Съответният брой кредити се получава за участие в занятията през въпросните 30 часа, както и за успешното полагане на предвидения в края изпит.
Това се определя от преподавателя, който води съответната дисциплина.
В края на втори семестър студентите се записват (чрез акаунтите си в СУСИ) за т.нар. “подготвителен курс”, в който през трети семестър започват изучаването на скандинавски език. Подготвителният курс представлява избираема дисциплина и трае един семестър, провеждайки се през третия семестър от следването, т.е. през зимния семестър от втори курс. От трите скандинавски езика – шведски, норвежки и датски – всяка година се предлага комбинацията шведски/детски или норвежки/датски. В края на курса студентите държат тест, на който трябва да получат оценка минимум “много добър 5.00”, за да могат да продължат – от четвърти семестър на следването си – да изучават съответния скандинавски език, вече под формата на факултативна дисциплина.
Фигурират на сайта на СУ, в рубриката “Студенти” – “Учебни процедури и срокове”.
През поправителната сесия, която се определя за времеви период всяка година, обявяван на сайта на СУ под рубриката “Академичен календар”. Преподавателят в съответната дисциплина определя датата, часа и мястото на провеждане на изпита.
Студентът може да се запише за следващия семестър с до 4 невзети изпита. Ако бройката надвишава 4, следва да бъде подадена молба до декана на факултета.
Профилиращото обучение на студентите в специалност Немска филология с избираем модул „Скандинавски езици” се осъществява в два профилиращи избираеми модула:
– Преводачески модул: Студентите, положили успешно изпити по дисциплините от Преводаческия модул, получават професионална квалификация „Преводач с немски език“.
– Педагогически модул: Студентите, положили успешно изпити по дисциплините от Педагогическия модул, получават професионална квалификация „Учител по немски език и литература“.
Студентите са длъжни да изберат един от двата профилиращи модула, а при желание могат да изберат и двата профилиращи модула, или изучавайки единия модул да посещават отделни избираеми дисциплини от другия.
Професионална квалификация
По време на обучението студентите от бакалавърска специалност Немска филология с избираем модул „Скандинавски езици” могат да придобият следните професионални квалификации:
– Филолог. Учител по немски език и литература и/или Преводач с немски език
или
– Филолог. Учител по немски език и литература със специализация: скандинавски език (норвежки/ шведски/ датски) и/или Преводач с немски език със специализация: скандинавски език (норвежки/ шведски/ датски)
Списък с дисциплините от профил Превод
Увод в специализирания превод
Превод на политически текстове (немски/български)
Превод на икономически текстове (немски/български)
Консекутивен превод (немски/български)
Теория и практика на литературния превод
Превод на административно-делови текстове (немски/български)
Превод на юридически текстове (немски/български)
Увод в техниките на симултанния превод (немски/български
Списък с дисциплините от педагогическия модул
Педагогика
Психология
Информационни и комуникационни технологии в обучението и работа в дигитална среда
Методика на чуждоезиковото обучение
Приобщаващо образование
Две избираеми дидактически дисциплини от първа група (педагогически, психологически и частно-дидактически)
Две избираеми дидактически дисциплини от първа група (педагогически, психологически и частно-дидактически)
Хоспитиране
Текуща педагогическа практика
Стажантска практика
Всички дисциплини от профилиращия Преводаческия модул могат да се посещават и като свободно избираеми. Студентите, избрали профилиращия Педагогически модул, но желаещи да придобият освен професионалната квалификация Филолог. Учител по немски език и литература също и допълнителен профил Преводач с немски език, трябва да посетят като свободно избираеми и да положат успешно изпити по всички посочени дисциплини от профилиращия Преводачески модул.
В началото на трети семестър ще бъдете информирани от курсовия Ви ръководител за предлаганите профили. До края на семестъра ще бъде изготвен списък, който курсовият Ви ръководител ще предаде в отдел Студенти.
При записване:
- Всички задължителни дисциплини от профила автоматично стават задължителни за студента в система СУСИ4, т.е. отпада необходимостта те да се записват по време на кампаниите за избираеми дисциплини;
- Не отпада задължението за избор на задължително избираемите дисциплини към двата профила по време на кампаниите.
В началото на трети семестър. До края на семестъра ще бъде изготвен списък, който курсовият Ви ръководител ще предаде в отдел Студенти.
Не, това не е възможно. Всеки студент избира поне един от предлаганите профили.
Да, това е възможно.
Ако запишете трите модула едновременно, ще бъде необходимо да посещавате и успешно да завършите всички избираеми дисциплини към всеки един от профилите.
Ако не сте избрали профила, а решите, че искате да получите необходимата квалификация, която да се впие в дипломата Ви, имате възможност да се записвате за задължителните и избираемите дисциплини от групата на съответния профил. Ако сте положили успешно изпитите към всички задължителни и избираеми дисциплини на съответния профил, ще получите желаната квалификация и тя ще бъде вписана в дипломата Ви за висше образование.
Факултативните дисциплини и дисциплините от факултативните профили не обезпечават следването Ви с кредити.
Да, ако студентът е избрал друг профил, с който да прави необходимите за семестъра 30 кредита.
В рамките на предлагания набор от избираеми дисциплини на студентите от специалността се предоставя възможност в продължение на 6 семестъра да изучават по избор „Втори език – друг“ (английски, френски, италиански, нидерландски, испански, португалски, руски или други езици, които се предлагат в специалностите на Факултета по класически и нови филологии).
Студентите, които желаят да изучават скандинавски език и отговарят на определени изисквания за успех, от третия семестър на обучението по специалността могат да се включат в избираемия модул „Скандинавски езици“, в който през година се предлага изучаването съответно на шведски или датски и норвежки или датски език.
Всеки студент от специалност “Немска филология” има право да избере от третия семестър на следването си един от предлаганите скандинавски езици: датски, норвежки или шведски език. Условие за продължаване на изучаването на избрания скандинавски език е успешното полагане на изпит по избираемата дисциплина “Втори език – скандинавски, Увод в шведския/датския/норвежкия език, подготвителен курс”, която се изучава през третия семестър.
С изключение на подготвителния курс по избрания скандинавски език, който се предлага като уводен в третия семестър от следването и носи като свободно избираема дисциплина 3 кредита, по-нататъшното изучаване на съответния скандинавски език от I до V част продължава като факултативна дисциплина, т.е. получените кредити не се калкулират към необходимия за всеки семестър минимум от кредити, който студентите трябва да направят от избираеми дисциплини.
Студентите могат да се откажат от изучаването на избрания скандинавски език след края на всеки семестър, но тогава няма да получат допълнителната специализация по езика, която се вписва в дипломата в допълнение към професионалната квалификация. При отказ от по-нататъшно изучаване на скандинавския език в дипломата им ще фигурира единствено броят на хорариума по скандинавския език и оценките от отделните части.
Студентите могат по време на следването си да изберат като втори език английски, френски, италиански, испански и други езици, които се преподават във Факултета по класически и нови филологии. Тези езици се изучават като свободно избираеми дисциплини и носят по 4 кредита на семестър. Изучаването на избрания втори език започва най-рано в третия семестър от следването.
Да, смяната на един втори език с друг е възможна, но само ако е завършено едно цяло ниво от изучавания език. Едва след завършването на съответното ниво студентът може да се пренасочи към друг втори език.
Вторият чужд език със съответното завършено ниво фигурира в дипломата сред изучаваните дисциплини по време на следването на студента.
Ако студентът е завършил модул “Скандинавски езици”, към професионалната квалификация в дипломата му се добавя и специализация по изучавания скандинавски език: датски, норвежки или шведски. Задължително условие за завършена специализация по скандинавски език е успешно издържан изпит по всяка от петте части на дисциплината “Втори език – скандинавски”.