Анкети с алумни на специалност Немска филология

1) Кога сте завършили образованието си по немска филология и какво Ви мотивира да изберете тази специалност?

Завърших немска филология през 2010 година. С няколко изключения, всички специалности, които бях записал при кандидатстването си в СУ, бяха филологически. Любовта ми към лигнвистиката и желанието ми да изучавам други култури и мисловни модели провокира този избор.

2) Какво и къде работите в момента?

Работя като програмист на свободна практика.

3) Мислите ли, че образованието по немска филология Ви помага за настоящите професионални занимания и с какво?

Работата ми на пръв поглед е изключително далеч от филологията, но с времето установих, че това не е съвсем вярно. Работих и продължавам да работя по няколко научни проекта в областта на лингвистиката. Фокусът ми е върху изграждането на сотфуерни системи, осигуряващи лесни и удобни за използване интерфейси за обработка на текстови корпуси и електронни речници. Лингвистичните ми познания са от изключителна полза при комуникацията с научните екипи, с които съумяваме да говорим на общ език. Тези ми познания ми позволяват да вникна в проблематиката на научната работа и да я претворя в адекватно технически задание. Така че пресечни точки има, макар и в една много тясна и специфична сфера на компютърните науки. От най-вече личен интерес и желание за развитие в тази област записах и интердисциплинарната магистърска програма по компютърна лингвистика към факултета по славянски филологии на СУ.

4) Освен знанията за немския език, литература и култура смятате ли, че специалността „немска филология“ е изградила у Вас и други умения, които са Ви от полза при Вашата професионална реализация?

Разбира се! Всъщност най-ценни са не знанията по немски език, а знанията за структурата на езика като цяло. Фундаментът, който получаваме, изучавайки общо езикознание и латински още в първи курс, историческа граматика (макар и най-вече с насоченост към германските езици), диалектология (макар и свободно-избираема дисциплина) и пр. създават едно специфично отношение към езика, което позволява много по-лесно навлизане в кой да е друг език не само от немската езикова група, а изобщо. Тъй като работя в съвсем различна сфера, по-скоро не съм получил умения, които да ми помагат при професионалната реализация. Благодарение на това, че владея езика, получавам достъп и до информационни ресурси на немски, както и често получавам запитвания от колеги, чийто контрагент е немскоговорящ и е нужно софтуерният специалист да си комуникира с него на немски. Но това няма и много общо с познанията, дадени ми от университета, тъй като за тези цели нивото ми на владеене на езика е било достатъчно добро и в гимназиалния курс на обучение.

5) Имате ли ярък спомен от Вашето следване, който се е запечатал в паметта Ви?

Много ярки – и добри, и лоши спомени. Винаги обичам да разказвам историята за Ууд и проф. Парашкевов. В един от семинарите по диалектология мой колега попита проф. Парашкевов дали знае откъде идва името на музикалния инструмент Ууд (Oud). Той стоя известно време замислен пред дъската, след което каза, че в момента не може да се сети и тръгна да сяда на мястото си, когато изведнъж се обърна и каза: „Колега, вие имате предвид арабската дума ал уд…“. След това бързо прозрение, посетихме за няколко минути два континента, потапяйки се в историята на превъплащенията на този музикален инструмент от арабските страни до Великобритания. Научихме името на инструмента на може би 10-15 езика, както и взаимовръзките между тях – от кой език в кой език е навлязла думата, което обяснява и различните фонетични преобразувания. Междувременно ни се разкриваше и промяната в броя на струните, във формата и прочее и прочее. Ууд всъщност на български е известен като лютня като думата при нас навлиза, ако не ме лъже паметта, от руски. След като проф. Парашкевов стигна до Великобритания – там откъдето тръгна и въпроса, той се отпусна на мястото си и се загледа в онемелите ни лица, които все още не проумяваха как е възможно да отговори така изчерпателно на случайно подхвърлен въпрос за нещо толкова отнесено като най-обикновен музикален инструмент. Тогава аз наруших тишината с втори въпрос, който през почти цялото време ме разсейваше от увлекателния разказ: „А откъде знаете всичко това?“. Професор Парашкевов небрежно отговори: „Преди петнадесетина години ми беше станало интересно откъде идва думата лютня и се бях позаровил… Просто не направих връзката веднага…“

Професор Парашкевов може би е най-вдъхновяващата фигура в нашата катедра. Той беше първият, който ми направи визуално впечатление при представянето на преподавателите в първия ден на специалността. Изключително доволен останах и от курса по диалектология, който посещавах при него… и още от прогимназията съм му безкрайно благодарен за прекрасните преводи на Мика Валтари.

6) От учебната 2013/14 година стартира нова специалност – Немска филология с избираем модул „Скандинавски езици“. Обучението в тази специалност ще е насочено към желаещите да упражняват професии, свързани както с немския език, литературата и културата на немскоговорящите страни – Германия, Австрия и Швейцария, така и с езици и култури на държави от скандинавския север. Какво смятате за тази нова специалност?

Започвайки от формулировката на специалността „Немска филология с избираем модул Скандинавски езици“ бих попитал защо е нова специалност? От това, което казва името, излиза, че това си е старата немска филология, към която е добавена още една опция за профилиране. Защо не е просто отделен профил, както са методика и превод? Четейки анотацията на дисциплината видях, че модулът Скандинавски езици започва да се изучава в IV семестър. Винаги съм смятал, че профилирането в немска филология трябва да започва още в началото на трети курс, а не както е в момента – в VII семестър. Бих се радвал ако подходът, избран за този нов модул се мултиплицира и върху вече съществуващите профили по превод и методика. Това ще стабилизира достатъчно познанията по дадения профил на студентите и ще им даде солидна теоретична и практическа подготовка, която да ги направи ценни кадри на пазара на труда.

Нещо, което не ми стана ясно от анотацията е дали вторият език, извън скандинавските езици в модула, остава задължителен както и досега. Ако е така, то това означава, че в рамките на същия курс на обучение, се увеличава драстично натовареността на студентите. Това може да бъде много опасно и да доведе до повърхностни познания поради липса на достатъчно време за самоподготовка и задълбочаване в конкретните теми. В тази връзка винаги съм смятал, че нашата специалност трябва да бъде разделена на две – лингвистика и литературознание, като студентите от едната специалност имат достъп до свободно-избираеми дисциплини от другата и обратното. Това ще даде възможност за по-сериозно задълбочаване в дадената научна област, като същевременно не ограбва общата култура на студента, поддържана от тези свободно-избираеми дисциплини. В момента по-скоро студентите имат обща култура и от двете, но малцина са тези, които съумяват да положат достатъчно усилия, за да получат задълбочени познания по всички изучавани дисциплини.

Това може да бъде съпроводено и от позволяването на студентите с висок успех да избират между държавен изпит и дипломна работа. Смятам, че дипломната работа стимулира креативността на студентите и им дава възможност да се задълбочат в това, което най-живо ги интересува. Дипломната работа може да покаже много по-комплексни качества от държавния изпит, който, както всички знаем, в основата си е късмет и „зубрене“. Работата по едно подобно изследване освен това би могла да провокира и стимулира студентите да продължат академичния си път, завладяни от хилядите интересни и недостатътчно изследвани теми в нашата наука. А както всички знаем в България има силен глад за квалифицирани специалисти и академични кадри, глад, който ще се засилва с годините, ако не се направят радикални промени в системата и методите за нейното финансиране.

И последно, но не на последно място: в анотацията на няколко места е подчертано, че се работи по европейската кредитна система. Опитът ми от моето следване показва, че това е само на хартия, тъй като повечето преподаватели не признават изпитите положени в чуждестранни университети. Колеги, възползвали се от програмата Еразъм полагат по този начин почти два пъти повече изпити от своите колеги, което е много далеч от духа на европейската програма и идеята за мобилност на студентите.

7) Как виждате бъдещето на филологическото образование в глобалния свят и в България като част от него?

При така засилилият се културен обмен благодарение на бурното развитие на комуникационните технологии през последните десетилетия, чуждоезиковото обучение никога не е било по-актуално. Все по-важна част от него става и културологичния аспект на обучението. Трябва да се научим да разбираме и уважаваме културните си различия. Мисля, че наблягането на дисциплините в сферата на историята и културологията ще бъде основната тенденция в развитието на филологическото образование през следващите години. България не прави изключение от това.

8) Какво бихте казали на настоящите и бъдещите студенти от старата и новата специалност?

Бих се радвал, ако масата от студентите следват наистина това, което желаят, а не записват дадена специалност, само защото са били приети в нея. Виждам това като основен проблем на системата за прием във висшите училища в България. Пожелавам на тези студенти, които са искали да запишат немска филология, да останат удовлетворени от даденото им образование и да вземат максимума, който могат да им предложат нашите преподаватели, а на тези, които са записали специалността, защото не са били приети нещо друго, с течение на времето да обикнат немската филология и да останат доволни от случайно направения избор.