Вера Ганчева – посланик на нордската култура и литература в България
Публикувано на февруари 22, 2023 |
Категории: Скандинавистика
На 23 февруари се навършват 80 години от рождението на проф. д-р Вера Ганчева, която ни ни напусна през 2020 г. Тя бе дългогодишен преподавател по история на скандинавските литератури и културна история на Скандинавския север в специалност „Скандинавистика“ в Софийския Университет „Св. Климент Охридски“. Като литературен изследовател, критик, преводач и издател тя допринася изключително много за представянето и популяризирането на литературата и културата на нордския ареал в България.
Професионалният ѝ път е разнообразен – журналист в БТА, главен редактор на седмичника за литература, изкуство и култура ЛИК, заместник главен редактор на списание „Отечество“, главен редактор и директор на издателство „Народна култура“, основател и управител на издателство „Хемус“, директор на Народната библиотека „Св. Св. Кирил и Методий“ и общественик.
Вера Ганчева е автор на шест книги, на многобройни статии, студии, монографии и публикации в сферата на нордската култура и литература. Тя е редактор и съставител на редица сборници от научни конференции, на антологии с поезия и проза от скандинавски езици, а също и преводач, издател на произведения, емблематични за шведската, норвежката, датската и исландската литератури. Преводаческата и издателската ѝ дейност е впечатляваща не само по обем, но и с подбора на големи и трудни автори, повечето от които е представяла и представя за пръв път у нас, като например „Пипи Дългото чорапче“ и „Братята с лъвски сърца“ на Астрид Линдгрен, значими творби на Огуст Стриндберг, Хенрик Ибсен, Кнут Хамсун, Сьорен Киркегор, Ингмар Бергман, Хербьорг Васму, Юхан Борген, Ролф Якобсен, Тумас Транстрьомер и др.
Важна част в дейността на проф. д-р Вера Ганчева като литературен историк и критик, като университетски преподавател е организирането на научни конференции, семинари и срещи с международно участие по проблеми, свързани със скандинавистиката като наука, с културата и обществото на страните от Скандинавския север. Сред тези форуми са „Викингите – мореплаватели, откриватели, създатели“ (2000), „Кнут Хамсун – творец на три века“ (2001), „Датската литература в България – един век очарование“ (2001), „Снори Стурлусон и корените на нордската книжовност“ (2002), „Непознатият Андерсен“ (2005), „ХVІІІ век в Северна Европа“ (2007) и др.
Изнасяла е лекции във висши учебни заведения в България и в чужбина и е активен участник с ясна и аргументирана позиция в обществени дискусии и медии по актуални за Скандинавския север и България теми. Като основател и ръководител на специалност Скандинавистика, тя подготвя две поколения скандинависти, много от тях тръгнали по нейния път и продължаващи дейността ѝ днес като преводачи и преподаватели.
От 1993 г. Вера Ганчева е председател на дружеството за приятелство с Швеция. От 1988 г. ръководи фонда „Артур Лундквист и Мария Вине“ и председателства журито към него за присъждане на награди за творчески постижения на български и шведски литератори. Обществената и просветителската ѝ дейност включва членство в Съюза на българските писатели и в Българския ПЕН-център.
За работата си като литературовед, преводач и издател е удостоявана с български и чуждестранни отличия, сред които орден „Кирил и Методий І степен“ (1985), наградата на Шведската академия (1983, 2000), датския орден „Рицарски кръст на Данебро“ (2001), шведския „Кралски орден на Полярната звезда І степен“ (2007), норвежкия Кралски орден за заслуги към Норвегия І степен (2012).
Заслугата на професор д-р Вера Ганчева за развитието на скандинавистиката в България, за подготовката на нови поколения специалисти в тази сфера, за задълбочаване и разширяване на познанието на културата и литературата на нордските страни у нас е извънредно голяма. Нейният дух и интелект продължава да вдъхновява и да мотивира по-младите поколения скандинависти да продължат дейността ѝ и изпълняват ролята на културни посланици между Скандинавския север и България.
Специалност „Скандинавистика“, Софийски университет „Св. Климент Охридски“