Представяне на сборника „Проф. д-р Константин Гълъбов и българската германистика. Сборник по случай 130 години от рождението на проф. д-р Константин Гълъбов“ (2023 г.)

На 18 януари 2024 г. в Заседателна зала 1 на Софийския университет „Св. Климент Охридски“ се състоя представянето на сборника „Проф. д-р Константин Гълъбов и българската германистика. Сборник по случай 130 години от рождението на проф. д-р Константин Гълъбов“ (София: Университетско издателство „Св. Климент Охридски“, 2023). Пред гости, колеги и студенти авторският колектив на сборника от катедра „Германистика и скандинавистика“ разказа за различните етапи, през които е минала работата по изготвянето на сборника, включващ материали за и от проф. Константин Гълъбов. Мероприятието беше открито от ръководителката на катедрата доц. д.ф.н. Мария Ендрева, която изказа впечатленията си от сборника и като негов рецензент. В дискусията участие взеха още г-жа Юлия Карадачка като представител на Националната библиотека „Св. св. Кирил и Методий“ и отговорник за съставянето на подробната тематична библиографска справка на публикациите от и за К. Гълъбов, включена в сборника, и г-жа Мариета Георгиева – началник на отдел „Координация и връзки с обществеността“ към Университетската библиотека „Св. Климент Охридски“, която сподели преки впечатления от сборника и като художествен и технически изпълнител на юбилейната изложба „100 години Немска филология в Софийския университет и нейният основател проф. д-р Константин Гълъбов“, състояла се между 9 и 15 октомври 2023 г. в Централното фоайе на Ректората на Софийския университет по случай 100-годишния юбилей на специалността Немска филология.

Сборникът беше реализиран с финансовата подкрепа на Фонд научни изследвания към СУ „Св. Климент Охридски” (Факултет по класически и нови филологии) в рамките на научноизследователския проект „Научното наследство на проф. д-р Константин Гълъбов (1892–1980) – основоположник на германистиката в България (в чест на 130-годишнината от неговото рождение)“ (договор № 80-10-114/16.05.2022 г.).

* * *

Слово на гл. ас. д-р Лилия Бурова, съставител и отговорен редактор на сборника, изнесено при представяне на изданието.

Поводът за изготвянето на този сборник беше 130-годишнината от рождението на проф. Константин Гълъбов, но той излезе от печат броени дни преди една друга годишнина, преди официалното честване на 100-годишния юбилей на специалност Немска филология в Софийския университет, и се вписа безпроблемно в празнуванията и на тази годишнина, отбелязана от катедра „Германистика и скандинавистика“ в началото на октомври 2023 г. По този случай катедрата беше организирала и юбилейна изложба в Централното фоайе на Софийския университет, която даде началото на честванията по случай 100-годишния юбилей и чиято цяла първа част беше посветена именно на личността и делото на проф. К. Гълъбов. Причината, поради която отбелязването на 100-годишния юбилей на специалност Немска филология се свързва така естествено, почти органично с името на Константин Гълъбов, се дължи на това, че първите 35 години от тези 100 години са не просто тясно, а неразривно свързани с неговата дейност по основаването, развитието и утвърждаването на катедрата по германска филология, която по-късно се преименува на катедра по немска филология, а от 1999 г. насам носи името „Германистика и скандинавистика“. И така К. Гълъбов не просто основава тази катедра, но е неин административен и научен ръководител от нейното създаване през 1923 г. чак до 1958 г., когато е принуден да се оттегли от активна преподавателска и ръководна дейност поради навършена пенсионна възраст. По-късно той продължава преподавателската си работа в университета, но вече като хоноруван преподавател.

Как и кога започва професионалният път на проф. Константин Гълъбов? Ако има нещо, което отличава К. Гълъбов сега, а в не по-малка степен и в миналото, това е широкият профил на неговите професионални интереси, който води и до огромна по обем книжовна продукция. Това е първото, което прави впечатление, когато се разгледа например описът на личния му архив, съхраняван в Централния държавен архив в София. Тук ще си позволя един паралел със световноизвестния италиански писател, драматург и лауреат на Нобелова награда за литература за 1934 г. Луиджи Пирандело (1867–1936), който в отговор на писмо от свой приятел уточнява шеговито:

„Искате ми автобиографични бележки; затруднен съм да ви ги дам, скъпи приятелю, и то по простата причина, че съм забравил да живея, забравил съм дотам, че не мога изобщо нищо да кажа. Аз не живея моя живот, аз го пиша …“

Струва ми се, че тази максима „Аз не живея моя живот, аз го пиша“ е напълно приложима и за Константин Гълъбов заради стотиците изписани и публикувани страници, които оставя за поколенията след себе си. Поставен в подобна ситуация, в която той самият трябва да даде автобиографични данни за себе си за „Българска енциклопедия“, К. Гълъбов отговаря в писмо до Васил Александров следното: „Роден съм на 17 април 1892 г. в героична Перущица, но в живота ми няма нищо героично, освен може би това, че през целия си живот съм се борил с тежки болести.“

Друг вариант на този цитат намираме в статия, озаглавена „Считам себе си повече за писател ...“ [Публикувана е във в. Пулс, XX, № 16, 20 апр. 1982, с. 9] , която внучката на К. Гълъбов Мирабела Гълъбова написва по случай неговия 90-годишен юбилей, т.е. две години след смъртта му: „Роден съм на 17 април 1892 г. в [героична] Перущица, но в живота ми няма нищо героично. Трудолюбието е единствената ми гордост.“

От тези думи на К. Гълъбов проличават най-вече хубавото му чувство за хумор и неговата скромност, защото дори бързият преглед на неговите биографични данни дава ясна представа за многобройните поводи за гордост, които е имал.

Роден и израснал сред приказната природа и идилия на Родопите, Гълъбов запечатва още като дете в съзнанието си образи на хора и животни, традиции и ритуали, бит и душевност, стремления и копнежи на обикновените хора, които по-късно прави обект на своите хумористични разкази „Наше село“, както и на хумористичния си роман „Гологаниада“. Дълбоките народни корени остават завинаги живи у него и продължават да дават своите плодове и в по-късното му творчество. От съвсем ранна възраст у него се проявяват творческият пламък и лирическият поглед към света, които го карат да претворява заобикалящата го действителност първо в стихотворения, а по-късно в статии, критически отзиви и рецензии, които не просто съчинява и пише за себе си, но и публикува в редица младежки списания и вестници. Писането се превръща в съдба за К. Гълъбов – целият му по-нататъшен живот е белязан от тази вътрешна необходимост да преминава през живота, културата, литературата и изкуството, пишейки за тях. Показателни за това са и неговите собствени думи, казани в разговор с писателя Петко Тихолов:

„Сега съм близо 70-годишен, – завърши професор Гълъбов – но съм запланувал още 30 години живот, защото още толкоз горе-долу ми трябват, за да напиша заплануваните хумористични разкази и литературно-исторически трудове, измежду които и книгата ми за Хайне, над която работя сега. След това ще помисля вече за почивка …“

След като завършва средното си образование в Пловдив, започва първо да учи славянска филология в Софийския университет, но само след един семестър се отказва и заминава за Монпелие (Франция), където под влиянието на баща си записва да учи медицина, която отново бързо изоставя, за да се отдаде накрая на задълбоченото изучаване на германска филология с помощни специалности философия и история на изкуствата с археология в Германия: пет семестъра в гр. Гьотинген и три семестъра в гр. Кил, където през 1915 г. защитава и докторска дисертация. Когато по-късно се връща назад в спомените си, Гълъбов потвърждава, че този избор е бил най-правилният за него, защото студентските години в Германия са му дали не само отлична основа за по-нататъшното му професионално развитие, но и голямо удовлетворение и лично щастие. Ето как дълбоко емоционално той говори за този период от живота си пред писателя Петко Тихолов:

„Ще спомена само, че истински щастлив съм бил само като студент в Германия, и то не толкова, защото бях млад, а защото живеех богат интелектуален и емоционален живот. И ако бих могъл да се преродя след смъртта си, пак бих следвал немска филология и литература в Германия и пак бих живял по същия начин, както някога в Гьотинген и Кил.“

След като завършва образованието си в Германия, той се завръща в България, за да се включи между 1915 и 1918 г. като запасен офицер в Първата световна война. След края на войната веднага се ориентира към преподавателската професия, като последователно работи като учител във Втора софийска мъжка гимназия, а след това и в Първа софийска мъжка гимназия. От 1 октомври 1921 е назначен като редовен лектор по немски език в Историко-филологическия факултет на Софийския университет, а от 5 март 1923 г. като редовен доцент по германска филология в Софийския университет. Това назначение прави възможно откриването и сформирането на катедрата по германска филология през същата 1923 г., за чийто пръв ръководител, а по-късно и за неин титуляр е избран именно К. Гълъбов. Така започва академичната кариера на Гълъбов, а с нея се поставя и началото на германистичната наука в България.

Днес личността и дейността на К. Гълъбов се свързват най-вече с основаването и развитието на българската германистика, но и със засиленото интелектуализиране и европеизиране на българската култура след Първата световна война. Ние днес трудно бихме могли да си представим какви са били условията, при които в онези години са се градили основите на културата и университетското образование в България, когато, както отбелязва проф. Боян Пенев в една своя статия в сп. Златорог от 1924 г. [Статията е озаглавена „Нашата интелигенция“ и е публикувана в сп. Златорог, Год. V, 1924, № 2, с. 3–20], още не се е оформила българската интелигенция като действителна сила. Затова, когато четем за всички трудности и пречки, с които на всяка крачка са се сблъсквали дръзналите да тръгнат напред по пътя към изграждането на българската култура и на подпомагане на духовното развитие на народа, няма как да не се сетим за усилията на К. Гълъбов в тази насока с неговата неуморна просветителска дейност:

„Тъй че, днес за днес, остават да ръководят духовното развитие по-силните, по-устойчивите характери – тия, които имат съзнание и за себе си и за другите и знаят какво са и какво трябва да бъдат – и се отнасят критично към българската действителност – отнасят се при това не с пасивна, а с активна критика. Ако има мъченици в тоя забравен и глух край, това са те – които дават всичко и не получават нищо – самообречените на страдания и жертви – достатъчно горди, за да не говорят за мъката си и да не чакат признание.“

К. Гълъбов е от тези български интелектуалци, които макар и да не чакат признание, го получават доста рано в живота си, всъщност още като студент в Германия той е поощряван в научното поприще от преподавателите си, които са сигурни, че един ден той ще има водеща роля в родината си като ярка фигура в културния и литературния живот. Завърнал се в България, той оправдава тези очаквания и става освен университетски преподавател член на Съюза на българските писатели, на българския ПЕН клуб, а също и дописен почетен член на Германската академия в Мюнхен. Сам инициира и основава литературния кръг „Стрелец“, а след това и Дружеството на българските есеисти. По-късно е награден с ордена „Хумболтов медал” за научна и културна дейност, а за големите си заслуги в областта на преподаването и изследването на немския език получава Гьотев медал от Гьоте-института в Мюнхен, както и ордените „Кирил и Методий“ I степен и „Червено знаме на труда“. По случай 50-годишнината от полагането на докторския му изпит университетът „Кристиан Албрехт“ в гр. Кил го удостоява през 1965 г. за втори път със званието „доктор на Килския университет“, или „Златен докторат“, едно признание, което се връчва за първи път на българин.

Трудно е тук да бъдат изброени всички приноси на К. Гълъбов за българската германистика и култура. За тях любознателният читател има възможност да прочете в този сборник, както и в предишните издания, посветени на него и на неговата дейност. С този сборник катедрата изразява за втори път признателността си към своя основател. На 17 април 1992 г. по случай 100-годишнината от рождението на К. Гълъбов катедрата по немска филология провежда юбилейна научна сесия в негова чест. Една година по-късно излиза и сборникът от конференцията под заглавие „Професор Константин Гълъбов – основател на българската германистика“ (София, 1993). В няколко статии в този сборник се засягат важни моменти от личностното и творческо развитие на К. Гълъбов. По-малко място е отделено обаче на ролята му на германист, основал първата катедра по германистика в България. Непроучени са останали и неговите германистични изследвания, които съставляват сериозен дял от неговото творчество. На този проблем за не добре изследваната дейност на К. Гълъбов като германист специално внимание обръща през 2012 г. и Александър Йорданов в своята монография, посветена на К. Гълъбов и озаглавена „Самотен и достоен. Проф. д-р Константин Гълъбов – живот, творчество, идеи“ (София: Издателство „Век 21 – прес“), благодарение на която вече е налице едно по-цялостно обрисуване и проясняване на образа на К. Гълъбов като литературен критик, есесист и писател.

Затова ние, съставителите на този сборник, си поставихме за цел да допринесем за запълването на тази празнота в критическото осмисляне на германистичните трудове на К. Гълъбов, като поставим акцента върху неговия портрет на учен и преподавател германист, белязал с творчеството си българската култура и образование. В съответствие с тази цел се оформи и композицията на сборника. Той съдържа общо четири дяла и уводна част. Уводните материали следва да представят важни данни за личността, делото и професионалния път на проф. Гълъбов. Тук читателят ще намери и подробна тематична библиография на разнообразното творчество на К. Гълъбов, която обхваща и значителен брой заглавия за него. Библиографската справка беше изготвена от екип от библиографски експерти към отдел „Библиографско и информационно обслужване“ на Националната библиотека „Св. св. Кирил и Методий“, на които изказваме сърдечни благодарности за успешното сътрудничество, за което принос има по-специално г-жа Юлия Карадачка. Екипът, работил по изготвянето на библиографията, се състои от Величка Шардина, Евелина Стойнева, Ирина Азарян, Красимира Стойнева, Надя Петрова, Наталия Кистен, Стефка Кърджалийска, Юлия Карадачка.

В следващите два дяла, озаглавени съответно „Приноси на проф. Константин Гълъбов в областта на германистиката“ и „От Константин Гълъбов“, са представени неговите германистични трудове. Първият раздел съдържа пет научни статии, изготвени от преподаватели към катедрата "Германистика и скандинавистика". В статиите се разглеждат основните германистични изследвания и преводи на К. Гълъбов и се прави опит за оценка на научното му творчество от съвременна гледна точка. Във втория раздел са поместени избрани статии и откъси от монографични трудове на К. Гълъбов, които са представителни за основните области от неговата научноизследователска дейност: немскоезичната литература и немското диахронно и съвременно езикознание. Тук са публикувани и някои от литературните му и философски есета, както и части от негови преводи на немскоезични художествени творби и рецензии. Интересен акцент се поставя с включените няколко очерка за бележити наши учени, които Гълъбов е публикувал основно в мемоарната си книга „Спомени весели и невесели за български писатели“ (София, 1959).

В третия предпоследен раздел „За Константин Гълъбов“ са обединени текстове от различни автори, писани в миналото за него по повод на годишнини от неговото рождение или след неговата кончина, докато последният раздел „Документално наследство“ съдържа оригинални печатни и ръкописни документи, снимки и интервюта, подбрани най-вече от личния архив на Константин Гълъбов, съхраняван в Централния държавен архив в София, както и от личния архив на съпругата му Жана Николова-Гълъбова, запазен в Университетския архив на СУ „Св. Кл. Охридски“.

Тук искам да изкажа големите си благодарности за любезното съдействие от страна на доц. Михаил Груев, който освен университетски преподавател и учен е и председател на Държавна агенция „Архиви“ и ни даде някои ценни първи указания за работата с архивите. Много поощрителна се оказа и помощта от страна на г-жа Илонка Колева, която е началник на отдел „Университетски архив“ към Софийския университет и заедно с останалите архивисти в отдела не просто ме въведе в работата с университетския архив, но и я направи много приятна благодарение на експертното си мнение. Благодарна съм също така и за професионализма на екипа, обслужващ научната читалня „Иван Дуйчев“ в Държавна агенция „Архиви“, в която ползвах личния архив на К. Гълъбов.

Огромни благодарности дължим на вече завършилите студенти от специалност „Немска филология“ към Софийския университет Калина Митрева, Лиляна Докузова и Янислав Ганозлиев, които се погрижиха безупречно за компютърния набор на текстовете от и за К. Гълъбов, поместени в сборника.

От голяма помощ за изготвянето на сборника беше сайтът „Дигитална библиотека „Българска литературна критика“ (срв. https://bglitcritics.org/), в който Константин Гълъбов фигурира с персонален профил като един от двайсетте най-значими български литературни критици и историци на XX век. На този сайт са публикувани всички негови по-важни изследвания, книги и учебници, а също така и избрани материали върху живота и творчеството му и различни архивни документи. Този сайт се превърна в наш незаменим помощник, без който не бихме могли да си представим работата по този сборник.

Сърдечни благодарности изказвам на двамата рецензенти на сборника, доц. д.ф.н. Мария Ендрева и доц. д-р Христо Стаменов, които се заеха с нелеката задача да дадат оценката си преди постъпването на ръкописа в Университетското издателство „Св. Климент Охридски“, поради което получиха сборника в една все още не напълно структурирана форма. Задължени сме за разбирането и най-вече за изцяло положителната оценка, която получихме.

И накрая искам да благодаря и на Университетското издателство „Св. Климент Охридски“, което се погрижи за издаването на сборника: за бързата и безупречна работа по предпечатната подготовка благодарим на г-н Иво Ников, на художничката г-жа Антонина Георгиева за успешното изработване на корицата и на главната редакторка г-жа Гергана Борисова, съдействала за навременното отпечатване на сборника за отбелязването на 100-годишнината на специалността Немска филология.