Списание „Германистика и скандинавистика“, брой 2, 2022 г.

Свали цялото списание

За да свалите отделните публикации, кликнете върху заглавието им.

Редактори на броя: Мария Ендрева, Иван Тенев

Дата на публикуване: 10.10.2022 г.

ISSN: 2815-2867

doi: https://doi.org/10.60055/GerSk.2022.2.

РАЗДЕЛ „ЕЗИКОЗНАНИЕ“

За сегментните неутрализации в българския и датския език

Мария Бакалова Софийски университет „Св. Климент Охридски“ (България)

doi: https://doi.org/10.60055/GerSk.2022.2.12-31

В статията се съпоставят неутрализациите на сегментни опозиции в съвременния книжовен изговор на българския език и съвременния книжовен копенхагенски изговор на датския език. Предлагат се възможни фонетични и функционални обяснения за неутрализацията или устойчивостта на дадени опозиции. И в двата езика се неутрализират опозиции по височина между гласни (вследствие на редукцията в български и отварянето около /r/ в датски), но това засяга по-малко опозиции в датски. Когнитивните механизми, обуславящи непълната неутрализация, се представят в обобщен вид във връзка с краесловното обеззвучаване на обструенти в български. Синхронната лениция на датските преградни се анализира като процес, който поддържа фонемните опозиции и избягва фонологичната неутрализация, като от тази тенденция се наблюдават някои важни изключения.

Ключови думи: неутрализация, редукция, лениция, български, датски

Предикати за реч и перцепция на реч в датски, шведски и български език – с-селекцията като тест за конверсивна антонимия

Константин Радоев Софийски университет „Св. Климент Охридски“ (България)

doi: https://doi.org/10.60055/GerSk.2022.2.32-47

Резюме

В статията са представени някои паралели между с-селекцията и аргументната селекция на глаголи за реч и перцепция на реч, от една страна, и дативни предикати и техните конверсивни антоними, от друга. Разглеждат се прилики и отлики между български, шведски и датски език по отношение на с-селекцията и деривацията на такива предикати, като се търсят аналогии с двойки от типа давам ~ получавам. Основната теоретична рамка е минималистична версия на теорията хикс с черта.

Ключови думи: с-селекция, предикати за реч и перцепция на реч, български, шведски, датски

Някои наблюдения върху представянето на спрежението на силните глаголи в учебни пособия по трите континентални скандинавски езика. Част II – норвежки и датски език

Владимир Найденов Софийски университет „Св. Климент Охридски“ (България)

doi: https://doi.org/10.60055/GerSk.2022.2.48-59

Резюме

Това е втората част от статия в две части, в която се обсъждат и сравняват начините, по които обикновено се описват силните глаголи и тяхното отношение към неправилните глаголи в учебните пособия по трите континентални скандинавски езика, предназначени за обучението на чужденци. В настоящата втора част се разглеждат учебни пособия по норвежки и датски език. Стига се до извода, че в тях разграничаването между „силни“ и „неправилни“ глаголи и закономерностите в спрежението на силните глаголи като цяло са по-слабо застъпени, отколкото в шведските пособия. Предлагат се някои обяснения за този факт.

Ключови думи: силни глаголи, норвежки, датски, регулярност, дидактика

За описанието на слетите изречения в немския и българския език

Лилия Бурова Софийски университет „Св. Климент Охридски“ (България)

doi: https://doi.org/10.60055/GerSk.2022.2.60-75

Резюме

В настоящата статия се разглеждат характерни особености в описанието на т. нар. слети изречения (от нем. zusammengezogene Sätze) в основни немски и български граматики. Съпоставката между немската и българската граматична информация позволява да се направят изводи за разглеждането и тълкуването им в лингвистичната литература, както и да се разкрият някои проблемни моменти и неясноти в дефинирането им.

Ключови думи: синтаксис, слети изречения (zusammengezogene Sätze), сложно (съчинено) изречение, просто изречение, немски и български език

РАЗДЕЛ „ЛИТЕРАТУРОЗНАНИЕ“

Справяне с настоящето. Романът „Такъв стана светът“ на М. Стрерувиц

Виолета Вичева Институт за литература, Българска академия на науките (България)

doi: https://doi.org/10.60055/GerSk.2022.2.77-86

Резюме

Статията представя австрийската писателка Марлене Стрерувиц като социално и политически ангажиран творец и разглежда по какъв начин последният ѝ роман се отнася към непосредственото настояще. Изследват се стратегиите за справяне с настоящето (Gegenwartsbewältigung), репрезентирани на съдържателно равнище в произведението, но и ролята на писането в биографията на писателката в конкретен исторически момент (първия локдаун по време на пандемията от ковид-19 през 2020г.), като се взимат предвид медийни изяви и поетологически текстове на авторката.

Ключови думи: Марлене Стрерувиц, настояще, ковид-19, Gegenwartsbewältigung

Begründungen des Dichtens. Versuch einer kontrastiven Analyse von Ingeborg Bachmanns „Malina“ und Robert Musils „Der Mann ohne Eigenschaften“

Красимира Христова Университет за национално и световно стопанство (България)

doi: https://doi.org/10.60055/GerSk.2022.2.87-94

Резюме

Die Aufstellung einer Parallelität der Romane „Malina“ und „Der Mann ohne Eigenschaften“ beruht auf den Auffassungen beider Autoren von der Notwendigkeit der Wiederherstellung vom Vertrauensverhältnis zwischen dem Selbst und der Sprache, die mit einer moralischen Reflexion zusammenhängt. Dem Kunstwerk sprechen beide Autoren die Aufgabe zu, durch das Schaffen einer poetischen Wirklichkeit die Wahrheit über das erschütterte Verhältnis zwischen der wahrhaftigen und der sprachlich konstruierten Gestalt des Individuums zu enthüllen und Modelle zur geistigen Bewältigung der Sinnverluste zu erfinden. Unterwegs zu den Ursprüngen des Geistes und der Sprache werden ihre Transformations- und Erneuerungspotenzen geprüft.

Schlüsselwörter: Autor, Sprache, Kunstwerk, Wahrheit, Geist

Kulturgeographie Europas und ihre Grenzen in der „Schachnovelle“ von Stefan Zweig

Ангел Валентинов Ангелов Институт за литература, Българска академия на науките (България)

doi: https://doi.org/10.60055/GerSk.2022.2.95-115

Резюме

Der Artikel ist ein Versuch, eine mögliche Antwort auf die Frage zu liefern: Was ist für Stefan Zweig das symbolische Territorium der europäischen Kultur? Das Material, an dem ich arbeite, ist „Schachnovelle“ und ein Teil seiner Essayistik. In „Schachnovelle“ stellt sich Wien als Kulturzentrum, in dem Dr. B. geboren ist, dem nicht-kulturellen Bereich, Banat, entgegen, aus dem die andere Hauptfigur, Mirko Czentovic, stammt. Wo genau das Banat liegt, spielt keine Rolle, denn in der Novelle soll es ein Ort sein, der außerhalb der Kultur Europas liegt. Ich komme zu dem Schluss, dass Kulturtopos in der Novelle ist Wien, während das Fehlen von Kultur slawischer Herkunft ist und einem unbestimmten Ort entstammt, der ganz allgemein als südlicher Balkan bezeichnet wird. Ich versuche auch zu begründen, dass Zweig an den kulturellen Werten seiner Jugend aus der Zeit vor 1914 hängt. Für Zweig ist die Kultur Europas gleichbedeutend mit der westeuropäischen. In einigen Fällen werden skandinavische Schriftsteller in diese Kultur einbezogen. Von den Ländern Europas, die im 18. und 19. Jahrhundert existierten, bietet das Habsburgerreich eine gute Ausgangposition an, um über das Thema „Europa“ in historischer Hinsicht nachzudenken. In Ost-West-Richtung erstreckte es sich vom heutigen Italien bis zur heutigen Ukraine.Am Ende des Aufsatzes diskutiere ich Elemente der kritischen Reflexion der Zweigrezeption in Bulgarien.

Schlüsselwörter: Stefan Zweig, „Schachnovelle“, Europe, Kulturgeographie, Grenzen

Onomatopoeic representation techniques in two cultural salons

Елица Дубарова-Петкова, Илиана Иванова Университет „Проф. д-р Асен Златаров“ – Бургас (България)

doi: https://doi.org/10.60055/GerSk.2022.2.116-124

Резюме

В тази статия се представят акустичните сходства между два културни салона, превърнали се в персонажи на два романа, писани по различно време – „Война и мир“ на Лев Толстой и „Човекът без качества“ на Роберт Музил. Сходството между двата салона тече по линия на тяхното специфично „звучене“, определено от звукоподражателно (ономатопеично) представяне. При Музил салонът се асоциира с курник, в който всички разговори за войната и мира са само кудкудякане и каканижене. При Толстой, който никога не приема напълно прогреса на буржоазната цивилизация, салонът прозрачно и експлицитно получава алегоричния смисъл на „предачна работилница“, чиито „продукти“ са празнословието, интригантството и суетата. Звукоподражателното изобразяване на двата салона е заредено както с дълбока ирония, така и с пародийна мотивация, свързана със скептичния извод, че мирът не може да бъде постигнат по пътя на културно общуване във високите сфери на духа.

Ключови думи: културен салон, звукоподражателно изобразяване, Толстой, Музил

Скандинавската детска литература – традиция и новаторство

Надежда Михайлова, Антония Господинова Софийски университет „Св. Климент Охридски“ (България)

doi: https://doi.org/10.60055/GerSk.2022.2.125-138

Резюме

Изборът на тема на статията е свързан със седемдесет и петата годишнина от създаването на преведения на над повече от 70 езика роман „Пипи Дългото чорапче“ на шведската писателка Астрид Линдгрен. Целта е да се проследи традицията на скандинавската детска литература, като фокусът пада върху разказваческото майсторство на Ханс Кристиан Андерсен, Петер Кристен Асбьорнсен, Йорген Му, Селма Лагерльоф и Астрид Линдгрен – основоположници и новатори в жанра на приказката, разказите и романите за деца не само в Скандинавския север, но и по света. Спецификите на похватите, изразните средства, темите, подбора на персонажи и образност в творчеството на тези писатели са обект на проучване и се посочват като основа за развитието на скандинавската детска литература днес.

Ключови думи: скандинавска детска литература

Vom Erzählen in Bildern. Zur dokumentarischen Funktion fotografischer Narrative in Bodo Kirchhofs autobiographischem Roman „Dämmer und Aufruhr“

Ралица Иванова Великотърновски университет „Св. св. Кирил и Методий“ (България)

doi: https://doi.org/10.60055/GerSk.2022.2.139-153

Резюме

Der Beitrag präsentiert Bodo Kirchhoffs Annäherung an eine dokumentarische Schreibweise in seinem autobiographischen Roman Dämmer und Aufruhr. Roman der frühen Jahre (2018). Im Zentrum des Interesses steht seine experimentelle Herangehensweise im Umgang mit verschiedenen Erinnerungsräumen sowie die Frage, wie er sein Schreiben durch den Rückgriff zur Fotografie an der Grenze zwischen Referentialität und autonomer Sprachlichkeit verortet.

Schlüsselwörter: Dokumentarisches Schreiben, Neuer Realismus, fotografische Narrative

Medialität und Geschlecht in Fontanes Romanwelt

Майа Разбойникова-Фратева Софийски университет „Св. Климент Охридски“ (България)

doi: https://doi.org/10.60055/GerSk.2022.2.154-171

Резюме

Der Beitrag untersucht den Zusammenhang zwischen unterschiedlichen Medien einerseits und der geschlechtlichen Zugehörigkeit der Protagonist*innen andererseits in zwei Romanen von Theodor Fontane. In einem ersten Teil der Untersuchung wird der Umgang der Figuren mit Malerei und Musik als Spielarten des Mediums der Kunst im Roman „L’Adultera“ betrachtet. Im zweiten Teil werden die Parallelität und die Konkurrenz zwischen dem tradierten Kommunikationsmittel „Brief“ und dem neuen Kommunikationsmittel „Telegraph/ Telegramm“ und ihre geschlechtliche Zuordnung näher unter die Lupe genommen. Sichtbar werden dabei Fontanes Gespür für die Macht der Medien und der geschickte Einsatz der Medialität zur Charakterisierung der Geschlechterrollen und zur subversiven Auflockerung der normativen Vorstellungen von Männlichkeit und Weiblichkeit im 19. Jahrhundert.

Schlüsselwörter: Fontane, Medialität, Geschlecht, „L’Adultera“, „Cécile“

Политически и поетически измерения на литературата: конфликти и пресечни точки

Светлана Арнаудова Софийски университет „Св. Климент Охридски“ (България)

doi: https://doi.org/10.60055/GerSk.2022.2.172-184

Резюме

Статията се фокусира върху мястото на литературата в социален, исторически и културен контекст и поставя въпроса за нейната политическа ангажираност през различните епохи. Специално внимание се отделя на разбирането за автономност на изкуството и на самоопределянето на автори и отделни литературни течения като аполитични, което често не отговаря на реалното им въздействие върху обществените процеси. Поставя се въпросът как литературата влияе когнитивно и емоционално на читателите – чрез директни политически и морални послания или чрез иновативни естетически форми и създаване на алтернативна реалност. Статията има дидактическа насоченост и е предназначена за студенти от филологически специалности.

Ключови думи: политика, автономия, автентичност, ангажираност, естетика

Наративи за труда в миналото

Мария Ендрева Софийски университет „Св. Климент Охридски“ (България)

doi: https://doi.org/10.60055/GerSk.2022.2.185-201

Резюме

В статията се проследяват различните наративи на труда – от християнския разказ и истории за него до обвързването му в идеологиите на национализма и националсоциализма. Последователно са представени средновековното схващане за работата като наказание за извършен грях, първите положителни индикации на труда като възпитателна мярка по време на Реформацията и тяхното засилване през Просвещението. Романтизмът пък дава един опозиционен дискурс на възхвала на безделието, който в капиталистическата система бива изтласкан на заден план и работата се превръща в основна ценност и се обвързва тясно с работническите идеологии на 19. и първата половина на 20. век.

Ключови думи: труд, работа, наратив, властови отношения, дисциплинарно общество

РАЗДЕЛ „ПРЕВОДОЗНАНИЕ“

Проблеми при превода на местоименни обръщения от немски на български език

Симеон Кайнакчиев Софийски университет „Св. Климент Охридски“ (България)

doi: https://doi.org/10.60055/GerSk.2022.2.203-220

Резюме

В настоящата статия се разглеждат проблеми на превода на местоименни форми на обръщение от немски на български език. В рамките на изследването са проследени развитието на прономиналните форми за обръщение в немски и български. На тази база са изведени основните асиметрии между системите на местоименните обръщения в двата езика. Приведени са примери от литературни текстове за различни употреби на местоименни обръщения в немски език и са анализирани особености и недостатъци на техните съответни български преводи. В резултат на това са изведени възможни подходи за адекватен превод на местоименни форми на обръщение.

Ключови думи: превод немски-български, обръщения, местоименни обръщения

РАЗДЕЛ „МЕТОДИКА И ДИДАКТИКА“

Austauschprojekt: Geschichtsbilder in Bulgarien und Österreich

Жаклин Дибала и др. Софийски университет „Св. Климент Охридски“ (България)

doi: https://doi.org/10.60055/GerSk.2022.2.222-229

Резюме

In diesem Beitrag wird ein interkulturelles und interdisziplinäres Austauschprojekt für Germanistikstudierende an der Sofioter Universität und Geschichtsstudierende der Alpen-Adria-Universität Klagenfurt vorgestellt. Nach einer kurzen Darstellung der Rolle des eigenen Geschichtsbewusstseins im Fremdsprachenunterricht wird auf das Projekt eingegangen. Darauffolgend werden die Ziele und der Ablauf des Projekts Geschichtsbilder in Bulgarien und Österreich beschrieben. Im Anschluss wird das Projekt aus der Sicht einiger Studierender, anhand von Erfahrungsberichten und deren Ergebnissen, geschildert. Der Beitrag verfolgt das Ziel für ähnliche internationale Projekte in der Auslandsgermanistik zu ermutigen.

Schlüsselwörter: Online-Sprachprojekt, Geschichtsbilder, interkultureller Austausch

РАЗДЕЛ „ОТЛИЧЕНИ ТЕКСТОВЕ ОТ КОНКУРСИ ЗА УЧЕНИЦИ И СТУДЕНТИ“

Конкурс за есе на датски език

Повече от един автор

Резюме

Предлагаме на вашето внимание текстовете на отличените студенти в конкурса за есе на датски език, организиран ежегодно от Центъра за научни изследвания и информация „Ханс Кристиан Андерсен“ към Софийския университет „Св. Климент Охридски“ в сътрудничество с посолството на Кралство Дания в София. Тази година темата на конкурса бе „С какво ви е вдъхновила кралица Маргрете II?“, свързана с петдесетгодишнината от коронацията на кралица Маргрете II, която беше отбелязана през 2022 г. В конкурса участваха студенти от специалност „Скандинавистика“, изучаващи датски език. Победителите в конкурса са:

• Габриела Атанасова, III курс – първа награда

• Живко Боздански, IV курс – втора награда

• Моника Цветкова, II курс – трета награда

• Велислав Великов, II курс – специална награда

Посланикът на Кралство Дания в България Н. Пр. Йес Брогорд Нилсен награди лично победителите в конкурса и проведе разговор със студентите и преподавателите от специалност „Скандинавистика“.

Бихме искали да изразим благодарността си към Посолство на Кралство Дания за отличното сътрудничество, както и на участниците в конкурса. Честито на печелившите, а на всички студенти пожелаваме успех!

Конкурс за превод на художествена проза и поезия от скандинавски езици на името на проф. д-р Вера Ганчева

Повече от един автор

Резюме

Представяме отличените победители в конкурса за превод на художествена проза и поезия от скандинавски езици на името на проф. д-р Вера Ганчева, в който се включиха ученици и студенти с общо тридесет и пет превода – единадесет от датски, шестнадесет от норвежки и осем от шведски език.

След проведеното обсъждане на предложените преводи, журито в състав проф. д.ф.н. Майа Разбойникова-Фратева, Меглена Боденска (скандинавист и преводач от шведски език), гл. ас. д-р Антония Господинова, гл. ас. д-р Евгения Тетимова, гл. ас. д-р Иван Тенев, гл. ас. д-р Владимир Найденов, гл. ас. д-р Елена Стойнева, гл. ас. д-р Надежда Михайлова, ас. Константин Радоев, ас. Елена Стоицева отличи следните победители в съответните категории:

• Превод на художествена проза от датски език: Веселина Кузманова, студентка в трети курс, НФИМСЕ

• Превод на художествена проза от норвежки език: Андрей Колев, студент в магистърска програма „Език, култура, превод“, специалност Скандинавистика

• Превод на художествена проза от шведски език: Анна Димитрова, студентка в трети курс, специалност Скандинавистика

• Превод на поезия от датски език: Михаил Байков, студент в магистърска програма „Нордистика“, специалност Скандинавистика

• Превод на поезия от норвежки език: Михаил Байков, студент в магистърска програма „Нордистика“, специалност Скандинавистика

• Превод на поезия от шведски език: Андрей Колев, студент в магистърска програма „Език, култура, превод“, специалност Скандинавистика

За превод на художествена проза от норвежки език поощрителни награди получават Яница Кирова, студентка в четвърти курс, специалност Скандинавистика и Мария Стефанова, ученичка от 10 А клас в 19 СУ „Елин Пелин“, София.

Благодарим на всички участници в конкурса и им пожелаваме бъдещи успехи в сферата на превода от скандинавски езици!

Конкурс за превод от немски език на името на проф. д-р Борис Парашкевов

Ния Спасова, Вероника Делчева

Резюме

През пролетта на 2022 г. специалност „Немска филология“ към катедра „Германистика и скандинавистика“ на Софийския университет „Св. Климент Охридски“ обяви 1-ви Студентски конкурс за превод от немски на български език. Идеята е конкурсът да се превърне в традиция, като се провежда ежегодно и дава възможност на студентите от специалност „Немска филология“, но и от други специалности във Факултета по класически и нови филологии и Факултета по славянски филологии, да мерят сили в полето на преводаческото изкуство. Предвижда се при подбора на текстовете за превод всяка година да се поставят различни жанрови и тематични акценти.

Конкурсът е посветен на паметта на проф. д-р Борис Парашкевов (1938 – 2021), дългогодишен преподавател в специалност „Немска филология“ на СУ „Св. Климент Охридски“, изтъкнат германист с международно признание, специалист по диахронна лингвистика, етимология, история и историческа граматика на немския език, завещал и ценна преводаческа продукция от немски и фински език, която ще остане пример за професионално отношение към превода и високо преводаческо майсторство. Сред забележителните постижения на проф. Борис Парашкевов са преводът на историческия роман на Мика Валтари „Синухе Египтянина”, преводите на романа „Сродства по избор” на Йохан Волфганг фон Гьоте, на новели от Лудвиг Тик, на текстове на Мартин Лутер и Томас Мюнцер. В преводаческия актив на проф. Борис Парашкевов са още „Ернст & Фалк. Масонски разговори” на Лесинг, осем книги на австрийката писателка Аугусте Лехнер, адаптации за юношеска публика на произведения от древността и средновековието, историческите романи „Алиенор” на Таня Кинкел, „Марозия” на Ерик Валц, „Еврейката от Цариград” на Валдтраут Левин, либретото на операта „Вълшебната флейта” и др. Върхов принос за българската преводна култура са преводът на проф. Борис Парашкевов на най-значимата творба от епохата на немския барок, пикаресковия роман „Приключенията на Симплицисимус“ от Ханс Якоб Кристоф фон Гримелсхаузен, и преводът му на героичния късносредновековен епос „Песен за нибелунгите“.

В първото издание на Студентския конкурс за превод от немски език участниците имаха възможност да работят по избор върху откъс от романа „Das Buch des Vaters“ на швейцарския писател Урс Видмер и върху пасаж от предговора на монографията на Херфрид Мюнклер „Marx, Wagner, Nietzsche. Welt im Umbruch“. Представени бяха съответно 9 превода в рубриката „Проза“ и 6 превода в рубриката „Хуманитаристика“. След като обсъди преводите, журито в състав доц. д-р Ренета Килева-Стаменова, гл. ас. д-р Христо Станчев, гл. ас. д-р Иван Попов и ДААД-лектор Жаклин Дибала единодушно реши да присъди:

• Награда за най-добър превод в рубриката „Проза“ на Ния Спасова, студентка от 1-ви курс, специалност Немска филология с избираем модул „Скандинавски езици“

• Награда за най-добър превод в рубриката „Хуманитаристика“ на Вероника Делчева, студентка от 1-ви курс, специалност Немска филология с избираем модул „Скандинавски езици“.

Много радостно е, че победителите в конкурса, Ния Спасова и Вероника Делчева, са и най-младите участници в него, което е залог за това, че в процеса на обучението си в специалност „Немска филология“ те ще могат да развият своя безспорен потенциал и талант и в бъдеще ще постигнат още по-големи успехи в преводаческото поприще.

Тук публикуваме след редакция двата отличени превода. Преводът на Ния Спасова е редактиран от д-р Христо Станчев, а преводът на Вероника Делчева от д-р Иван Попов.

РАЗДЕЛ „ПРЕВОДИ НА ХУДОЖЕСТВЕНА ПРОЗА И ПОЕЗИЯ“

Франц Кафка: „Записки от 1920 година“ (откъс)

Превод от немски: Ева Пацовска-Иванова

Резюме

Франц Кафка (1883–1924) е сред най-четените и най-разностранно тълкуваните писатели в немскоезичната литература от началото на ХХ век. Творчеството му и до днес притегля в орбитата си ценителите и интерпретаторите на художествена литература. То се откроява със своята енигматичност при повдигането на екзистенциални въпроси, за които няма финална инстанция на истината в живота на индивида. Авторът има продължителна и трайна рецепция по целия свят, в България тя се разпростира и в различни социокултурни ситуации. Текстовете на Франц Кафка имат неусложнен езиков изказ, доловима ритмика на фразата, а по признака на отвореност за тълкуване на различни равнища са без аналог в немскоезичната литература.

„Записки от 1920 година“ е откъс от „Дневници“ на Франц Кафка, които са съхранени за периода от 1909 до 1923 г. и съдържат разнородни бележки на автора, включително автобиографични и рефлексивни.

Ева Пацовска е хоноруван преподавател в специалност „Немска филология с избираем модул Скандинавски езици“, доктор по филология, преводачка от немски език на текстове на Томас Фрам, Андреас и Вивиан Хамбургер, Ханс Тил, Марион Пошман и др.

* * *

Сигрид Унсет: „Кристин, дъщерята на Лавранс“, том 2: „Стопанка“ (откъс)

Превод от норвежки: Ева Кънева

Резюме

Сигрид Унсет (1882 – 1949) е родена в Дания и е израснала в Кристиания, някогашното име на днешен Осло. През 1907 г. дебютира с романа „Госпожа Марта Оули“, но големият пробив на литературната сцена идва с „Йени“ през 1911 г. Сигрид Унсет получава Нобеловата награда за литература през 1928 г. най-вече за изключителното описание на живота в средновековна Скандинавия в трилогията „Кристин, дъщерята на Лавранс“, включваща частите „Венецът“ (1920), „Стопанка“ (1921) и „Кръстът“ (1922).

Трилогията се смята за един от шедьоврите в норвежката литературна история и представя завладяващата историята на Кристин Лаврансдатер – дъщеря на заможен стопанин от Гюдбранската долина. Сигрид Унсет проследява живота ѝ от детските години до дълбока старост. Изграден с много проникновение и наситен с психологизъм, образът на Кристин ни пленява със силата на девичите ѝ вълнения, с изпепеляващата ѝ любов към Ерлен Никулаусьон, с майчината ѝ всеотдайност и не на последно място със стремежа ѝ да намери път към Бога. Трилогията представлява отзвук от терзанията на самата Унсет, която няколко години след написването ѝ решава да се върне към католицизма.

Магията на „Кристин, дъщерята на Лавранс“ вдъхновява Лин Улман да режисира едноименната екранизация през 1995 г. Критиката е единодушна: благодарение на културно-историческите си познания и художественото си майсторство Сигрид Унсет е съумяла да сътвори литературна творба без аналог в европейската литература от XX век.

Ева Кънева е преводачка на художествена литература от норвежки, шведски и датски език. Родена е през 1985 г. в град Добрич. През 2010 г. завършва бакалавърска степен по скандинавистика и магистърска – по скандинавски езици, култура и превод към Катедрата по германистика и скандинавистика в Софийския университет „Св. Климент Охридски“. Жанрово преводите на Ева Кънева обхващат класика, детско-юношеска литература и криминални романи. Превежда произведения на Ю Несбьо, Карин Фосум, Юси Адлер-Улсен, Ендре Люн Ериксен, Тюра Теодора Трунста, Сара Енгел, Катарина фон Бредов, Ким Фебер, Йени Педерсен, Мария Грипе, Сигрид Унсет, Хенрик Ибсен и др. През 2015 г. е удостоена с Наградата на фондация „Васа Ганчева“ за млад преводач от скандинавски езици и с Наградата на НУРЛА (Държавната агенция за подкрепа на норвежката литература в чужбина) за преводач на годината.

Ю Несбьо: „Макбет“ (откъс)

Превод от норвежки: Ева Кънева

Резюме

Норвежкият писател Ю Несбьо (р. 1960) е първият не-англоезичен автор, поканен да вземе участие в проект на издателство „Хогарт“, в който прочути автори пренаписват пиеси на великия драматург Уилям Шекспир. То отправя предложение към Ю Несбьо да съчини своя „кавърверсия“ по някоя от драмите на Шекспир и той избира „Макбет“. Макар да се смята за една от най-кървавите шекспирови пиеси, в „Макбет“ според Несбьо любовта е централна тема. Лейди Макбет и Макбет си остават влюбени – въпреки зловещите престъпления, които извършват заедно, и въпреки драматичните епизоди в отношенията им.

Действието ни пренася в безименен, мрачен и потискащ град. След закриването на двете най-големи металургични фабрики хората в града нямат поминък. В резултат от управлението на директора на полицията Кенет – самозабравил се властник, който в продължение на четвърт век управлява с прийомите на диктатор – корупцията процъфтява, а градът затъва все повече в тресавище от фалити, престъпност и хаос. Расте употребата на наркотици, а отчаяните жители все по-охотно проиграват и последните си пари в двете градски казина. В този град дълбоки корени са пуснали политическият цинизъм, управленското двуличие, приспособленчеството, човешкото тщеславие и ненаситност…

Ю Несбьо вече се е утвърдил като един от най-успешните криминални автори в света, оглавявайки класациите с всяка своя следваща книга. Романите му се четат на повече от 50 езика и са продадени в повече от 50 милиона екземпляра, а неговият герой – инспектор Хари Хуле, е обичан по цял свят.

Валтер Бенямин: „Произведението на изкуството в епохата на неговата техническа възпроизводимост“ (откъс)

Превод от немски: Кольо Колев

Резюме

Изданието е посветено на 130-годишнината от рождението на В. Бенямин (1892–1940).

Валтер Бенямин (1892-1940) е немски философ, литературовед, преводач, теоретик и историк на културата от еврейски произход. Сред най-известните му произведения са „Критика на насилието“ (1921), Гьотевият роман „Родства по избор” (1922), „Произход на немския трауершпил“ (1928), „Произведението на изкуството в епохата на неговата техническа възпроизводимост“ (1936) и „Върху понятието за история“ (1939). През 1933 г. след идването на Хитлер на власт Бенямин емигрира в Париж, където остава до окупацията на града през 1940 г. и сътрудничи на емигриралия от Франкфурт „Институт за социални изследвания“. В Германия трудовете му са забранени. Бенямин поддържа тесни приятелски връзки с много интелектуалци и хора на изкуството като Гершом Шолем, Теодор Адорно, Бертолт Брехт и Ернст Блох. Макар че Бенямин е езотеричен мислител с всестранни интереси, приятелството му с Адорно го причислява към кръга на Франкфуртската школа.

След окупацията на Париж приятели успяват да издействат на Бенямин емигрантска виза за САЩ, но на испанската граница той е арестуван и пред заплахата да бъде предаден на Гестапо се самоубива.

Проф. Кольо Коев е виден български социолог и философ, преподавател в департамент „Философия и социология“ на Нов български университет и главен редактор на сп.“Социологически проблеми“. Проф. Коев е автор на редица значими научни трудове, между които „Метаморфозите на чужденеца“ (1991), „Видимостта: феноменологични контексти“ (1996), „Елементарни форми на всекидневен живот. Макс Вебер и немското социалнонаучно познание от края на ХІХ и началото на ХХ век“ (2003), „Обречени на смисъл. Всекидневността като дискурсивни възможности“ (2012) и „Етнометодология и логика на всекидневното разбиране“ (2017). В настоящия брой на списанието представяме откъс от културно-критическото есе на Валтер Бенямин „Произведението на изкуството в епохата на неговата техническа възпроизводимост“ в превод на проф. Кольо Коев.